Паркът!

иксщ ли да отидем до езерото??

да

*сяда на една пейка и почва да плаче*

Имаш хубави очи!*усмехна се*

*усмихва се и поглежда засрамено* хайде чакам те на езерото *изплезва се*

*тръгва след нея докато се заглежда в красивата й усмивка*

*стигат до езерото и гледат красивата гледка*Харесва ли ти?

// езерото е на края на началната страница //

*седна на поляната и си сложи слушалките и се облегна на едно дърви*

*излезе* ЗНАМ че явно вече ме мразиш но ще ми кажеш ли

*не го чуваше*На на на!

*махна и слушалките* Кат наистина защо го правиш

Помисли!

Но какво е вчера беше ок и сега ме мразиш *погледна надолу и сълза се пророни от окото му*

Недей да плачеш аз съм тази,която трябва да плаче!Всички наранявате Мелиса,а тя ми е сестра!

Но тя иска да те убие миличка знаеш че не искам никой да ти прави нищо лошо.Извинявай *гледаше надолу*

Абе да ме убива тя си решава!Няма да я биете!

Добре но не искам да ти направи нищо лошо

Още ли ми се сърдиш? *не можа да се сдържи и се сгуши в нея*

...Да точно това съм аз.. Чудовище.. *прави тъжна физиономия и сяда под плачещата върба до езерото* Върбичке, сигурно ти си единствената, която ме разбира.. Защо Сиел не е тук?!

На какво прилича това.. Всички яко ги тресе хормонът и се свалят, стават гаджета, а само аз седя отстрани като темерут и никой не ме доближава.. По дяволите..*мята камъче в езерото* Моля те камъче, изпълни желанието ми.. *пожелава си нещо и отчаяно сяда пак на брега*

*седна до нея*Хей Добре ли си?Аз съм Денислава!Защо си тъжна?

*поглежда недоверчиво Денислава* Аз съм Съни.. *отмества се малко настрани, за да седне момичето до нея* Седни.. ако искаш..

*връща се от планината с байка си* Хей Съни здравей! *усмихва се приятелски*

Здрасти, Дестро..*усмихва се тъжно, а очите й са леко зачервени* Как си?